Тази есен, тъй като имаше доста ябълки, реших да направя малко сайдер. Според опиталите го се получи доста добър (естествено, както казва Конфуций "Оризът винаги може да бъде още по-бял"). Напитката е била изключително разпространена из цялата Европа в средновековието и особено в по-бедните райони, където грозде не е виреело добре или просто не са можели да си го позволят обикновените хора.
Известно затруднение обаче имах с изтискването на ябълковия сок. Ползвах електрическа сокоизтисквачка (от тези, за бебешки сокове), като трябваше да режа ябълките на доста дребно за да влязат. Та от тук е и въпросът ми - Някой има ли информация какво точно се е ползвало за тази цел през средновековието?

Преса?

И аз така подозирам, но каква?
Трябва да е доста здрава, тъй като ябълките не са толкова крехки, колкото гроздовите зърна. Пък и за да може да се извлече максимално количество сок.

Представям си винтова преса, подобна на тази, която още от ранната античност са ползвали за маслините. Дава доста добро налягане.

Възможно е, но и тя има проблем - твърде бавна е. По принцип горздето за вино се смачква от два дълги вала със зъбци, които се въртят в противоположна посока. Въпросите тук са:
1. дали могат да бъдат достатъчно здрави за смачкване на ябълки.
2. дали могат да изтискат достатъчно сок, т.е. фирата да бъде минимална.

Лорде,
аз лично съм виждал и ползвал винтова преса (за същата май говори Жеко) и то поне 100 годишна, за грозде и сливи, но мисля че ще свърши добра работа и за ябълките. Виж за фирата не знам, то май и до сорт ябълка опира работата.

Винтовата преса действително е бавна, но устройството и е просто, със сигурност е позната от дълбока древност и е невероятно мощна, за сметка на скоростта. Имам чувството, че би могла и от камъни да изстиска сок. Не мисля, че бавността е проблем. Средновековните хора не дават вид като да са бързали особено в каквото и да е.
Мелачката за грозде, която сигурно също е позната поне от времето на винтовата преса, е много бърза и удобна за размачкване на мек плод като гроздето, но едвали има мощността да раздробява ябълки, освен ако не е свързана с воденично колело или нещо подобно.

[quote="Жеко"]

Като говорите за преси.... със същата могли ли са да добиват бадемово мляко (използвали са го в някои готварски рецепти)? Имам предвид, че въпросната преса, която описвате, е може би голяма... и може би е имало разновидни преси... може ли да се говори за профелиране на подобни изобретения?

За бадемово мляко едвали са я ползвали, защото тя не стрива, а изстисква. Виж, бадемовото масло с нея е получавано, това е повече от сигурно.

Бадемовото мляко вероятно са го правели с обикновен хромел.

[quote="Жеко"]

Може би глував въпрос, но... какво е хромел?

А технологията за получаване на бадемово мляко - от накисването и обелването на бадемите до размиването им с вода и "изстискване" - съм я дала в една от готварските рецепти, май в Амброзията от пилешко. Попитах за това, защото ако се знае точно вида на пресата, може да възстанови и по-точно технологията за добиване - "изтискване" или "стриване". В рецептата, която съм описала, става въпрос за "чукане в хаванче" и "прецеждане през кърпа (тензух)" - т.е. за малко количество. Авторът на сборника обаче твърди, че бадемовото мляко се използвало и като "храна за бебета" при липса на кърма. Та затова си мисля, че може би е имало и някакъв вид преса, която да позволява производството на по-големи количества бадемово мляко...

Хромел е ръчна мелничка, в която са мляли каквото им попадне. Струва ми се особено подходяща за бадемовото мляко така, както го описваш.

Но що се отнася до произвеждането на големи количества бадемово мляко, по-скоро не ми се вярва да са го правели. Представям си го като продукт, който се е правел когато потрябва и по колкото трябва. Как си представяш да се съхранява такова нещо за по-дълго време? Дори да са го ползвали като заместител на кърмата, то колко изсуква едно бебе на ден? И в условията на едно общество, в което домакинствата са карали предимно на самозадоволяване (не се подхилквайте цинично!), трудно е да си представи човек, че някой е правел големи количества от явно нетраен продукт, който на всичкото от горе е със сръткаво приготовление.

[quote="Жеко"]


Е, точно за това, още като като писах тук рецептата, го поставих под съмнение, щото никак не си го представям да са въртели мелнички по цял ден или да са блъскали в хаванчето като откачени, а преди това "да белят" бадеми... то, ако има една жена само за това - хубаво, ама който има жена за такава работа, ще си даде бебето и на някоя кърмачка... пък който си няма...не знам...пак същото ... или мляко от наличния добитък.... та затова реших да проверя още веднъж подобна идея дали е възможна технически... но работата е ясна.

Всъщност във всички рецепти, които съм виждал се казва това - бели се, смила се добавя се вода и се вари... Също се казва и че не издържа дълго, затова се прави за конкретната рецепта.

И все пак, тук иде реч за сайдера и получаването му, не за бадемовото мляко.
На мен ми дойде друга идея, която съм виждал, но която се ползва за извличане на масла от семе, не за тази цел. Въпросната преса е с голям кръгъл камък (каменно колело), който се върти върху друго такова, легнало, и сокът (маслото в конкретния случай) изтича по улей от него. Често го върти магаре, муле или вол.

Ами, това, което описваш е почти като винтовата преса, с едничката разлика, че при нея има и допълнително притискане от винта.

Ъмм, не, не е.
Значи право каменно колело с диаметър около метър и 50 се върти и обикаля върху легнало такова, върху което се слагат нещата за мачкане (аз съм виждал семена от маруля да мачкат с това). Оста на правото колело е дълга и в нея се впряга магарето или се бута от хора.