След толкова години чакане, най-сетне ще можем да видим наживо в България Brendan Perry, оснoвателя на култовата група Dead Can Dance. София е включена в първата част от европейското му турне, по повод излизането на новия му солов албум "Ark", а датата е 28 март!
Новината бе обявена лично от Брендан преди броени минути както в официалния му сайт, така и в блог към неговата страница в My Space:

http://www.brendan-perry.com/#/latest

http://blogs.myspace.com/index.cfm?fuse ... =528060205

Sun 28 Mar BULGARIA, SOFIA - PARTY CENTRE 4-KM



Поздрав за всички ценители на творчество на един от последните живи бардове на нашето време:

http://ark.brendan-perry.com/

От днес вече се продават билети за концерта:
http://www.dercircle.com/upcoming_bg_brendanperry.html

Брендан Пери даде интервю за "Програмата", в което коментира предстоящия си концерт в София на 28 март:
http://www.programata.bg/?p=57&l=1&c=1&id=292



"Самотният ездач"

4 март 2010 текст: Никола Шахпазов (http://www.programata.bg/?p=57&l=1&c=1&id=292)

Примирихме се, че никога няма да видим гениалните Dead Can Dance на живо, но скоро ще посрещнем с овации поне половината от австралийското дуо. Музикалният мистик Брендан Пери е готов с първия си албум от 11 години насам – разкри ни концепцията на Ark и обеща на 28 март да изпее важните песни от него плюс няколко апетитни кавъра и дори Dead Can Dance класики.

Минаха 11 години от излизането на първия ти солов албум Eye of the Hunter – защо си взе почивка от студийните записи?

-Предполагам защото в живота ми се случваха доста други неща. Имам малка дъщеря и й отделям голямо внимание. Но това не означава, че през това време не съм се занимавал с музика – композирах и бях на няколко турнета. След Eye of the Hunter имах доста дълга серия концерти, които обаче не бяха особено успешни. След турнето вече имах достатъчно пари да обновя студиото си и започнах да се уча как да работя с цялото оборудване в него – а това е важно, защото предпочитам да правя всичко сам. Затова последните няколко години отделих за изпипване на албума и записването му.

Преди време се раздели с дългогодишния си лейбъл 4AD – кой ще издаде новия албум Ark?

-4AD вече не ми оказваха нужната подкрепа, което доста ме изнерви. Напуснах 4AD още преди 2 години и съвсем скоро ще подпиша нов договор с друга компания. Ако всичко е наред, ще можете да си купите Ark в края на април или началото на май.

Какви са основните разлики между Eye of the Hunter и Ark?

-Основната разлика е в тематиката на песните. Ark се концентрира повече върху съвременни проблеми – политика, екологично замърсяване, отчуждението между хората. Затова исках да използвам повече синтезатори и семплери, по-модерен саунд, да създам своеобразен саундтрак на случващата се наоколо драма.

Три от парчетата в новия албум оформят основата му – The Bogus Man, This Boy и Babylon. Кажи ни нещо повече за тях.

-Всички те са свързани с идеята за колонизацията и войната в името на демокрацията, сблъсъка на ислямската култура с тази на Запада. Също така за корупцията, мръсните политически игри, за които обикновените хора плащат с живота си. Всъщност трите парчета могат да бъдат слушани заедно – те се смесват и преливат едно в друго доста добре.

Но въпреки общите теми в албума той не е концептуален, нали?

-Ark е силен в своята цялост, но не е концептуален в обичайния смисъл на понятието. Съвсем различен е от мюзикъл или опера, защото не се развива като история – с начало и край. По-скоро е многоизмерен, като скулптура, направена от различни материали.

Никой друг ли не участва в записите?

-Не, Ark е абсолютно моя творба.

Никога ли не ти се иска да включиш още някого в записите на твои парчета?

-Не, защото не правя музика по обичайния начин. Когато композирам и записвам музика, съм по-скоро като художник или скулптор, отколкото като участник в традиционна рокенрол група. Не бих поканил някой да работи върху моята картина – все едно и той, и аз да вземем по една четка. Работя сам, разчитам на собственото си въображение.

Въпреки това от време на време записваш гост участие в други проекти. Чувстваш ли се комфортно, когато парчето, в което пееш, не е твое?

-Едното не изключва другото. Преди няколко месеца се включих в едно парче на Piano Magic – там бях изпълнител. Глен Джонсън ми е приятел – той бе композирал парчето с основната идея аз да пея в него. За щастие, песента особено много ми допадна. Даже си мисля да я изпълнявам и по време на сегашното турне. Адски често получавам покани да пея с разни групи, но почти никога не става – просто не мога да се идентифицирам с музиката.

Притесняваш ли се как феновете ще посрещнат Ark?

-Ако се притеснявах за това, бих изменил на вътрешния си глас. А трябва да си верен на своята визия, иначе ще звучиш еднакво – като всички онези групи, които са точно като останалите. Всеки е уникален и ако спре да имитира идолите си или да мисли за пари, ще открие собствения си глас – така музиката би била толкова по-интересна.

Как се промени подходът ти към музиката след края на Dead Can Dance?

-Не се е променил много. Както тогава, така и сега основата на парчетата са басът и перкусиите. Много рядко се случва да започна с текста на песента и после да добавям музика – обикновено е обратното. Онова, което е различно, при това много, е музикалното умение и познанията. Вече много по-бързо и по-точно мога да осъществявам идеите си.

Като спомена перкусии – още ли водиш перкусионни уъркшопи?

-Не, преди няколко години се отказах – отнемаха ми твърде много време. Все още помагам на хора от местната общност да свирят на различни перкусионни инструменти, въвеждам ги в бразилската традиция.

С кого пристигаш в София?

-В моя бенд ще бъдат още четирима музиканти – Рейчъл Хейл на бас и вокали, Дан Дресъл на барабани и перкусии, Питър Шеридан от Ирландия на китара и кийборди, както и още един ирландец – Джордж Максуел, също на кийборди. Аз ще свиря на електрическа китара.

А какви парчета си подбрал за концерта?

-Ще свирим три песни от Ark, няколко от Eye of the Hunter, а освен това написах три нови парчета специално за турнето. Включил съм пет парчета на Dead Can Dance – от първите два албума и ЕР-то Garden of the Arcane Delights, както и няколко кавър версии.

Чу ли Black Opal – последния соло албум на другата половина на Dead Can Dance Лиса Жерар?

-Честно казано, не съм слушал последния албум на Лиса, но съм запознат с почти всички други. Мога да кажа, че са... добри, сериозни творби.

Отварям очи и все още не мога да осъзная какво се случи снощи...Концертът на Брендан в София беше изключително силно емоционално преживяване, което трудно може да бъде облечено в претенциозни слова...Защото за тази музика няма смисъл да се говори, тя се слуша със сърцето...Съкровено пътешествие на духа, в което мощния глас на Брендан ни поведе към магически светове, пространства и времена...
Очаквахме това преживяване близо 20 години и го доживяхме! Истинска сбъдната мечта!...
Сетлистът от снощния концерт бе изпълнен с едни от най-красивите песни от стария и новия албум на Брендан, няколко писани специално за турнето песни, както и култови парчета на Dead Can Dance:

1. The Arcane (Dead Can Dance "Garden of the Arcane Delights", 1984)

2. Love on the Vine

3. The Carnival Is Over (Dead Can Dance "Into the Labyrinth", 1993)

4. The Golden Rule

5. A Passage in Time (Dead Can Dance "Dead Can Dance", 1984)

6. Dream Letter ("Tribute to Tim Buckley", 2000)

7. This Boy ("Аrк", 2010)

8. You Never Loved This City (PIANO MAGIC: "Ovations", 2009)

9. Wintersun ("Ark", 2010)

10. Medusa ("Eye of the Hunter", 1999)

11. Eros

12. Utopia ("Ark", 2010)

---

13. Voyage of Bran ("Eye of the Hunter", 1999)

14. Spirit (Dead Can Dance "A Passage in Time", 1991)

---

15. Severance (Dead Can Dance "The Serpent's Egg", 1988)


http://www.youtube.com/watch?v=ndCt-f8cd68

http://www.youtube.com/watch?v=lntQogLmksg


"На 28-и преживяхме част от митичните Dead Can Dance в лицето на Brendan Perry. Меланхоличен и сюреалистичен ни се показа гласът на невероятно професионалния музикант. Концертът беше емоционален и дълбок, затова не скрихме сълзите в очите си и останахме с изключителна благодарност към Пери.

Дори и да имахме някакви лични очаквания към концерта, най-вече в това да видим Dead Can Dance в своята легендарност, Brendan Perry ни показа нещо далеч по-пълнокръвно. Представи своите проекти и класиките, транспонирайки ги в тоналността на своето присъствие. Получи се един завършен солов концерт, без да остави усещането за липсата на Lisa Gerrard. Разбира се, искаше ни се да се докоснем до цялостните Dead Can Dance, и желанието ни остава за един възможен следващ момент.

Далеч от истеричните шумотевици от предишните и предстоящите събития, концертът трябва да се запомни като един музикален пристан на съзерцанието."

http://inaccessibility.wordpress.com/20 ... %80%D0%B8/

Още няколко клипчета от концерта в София:

"Voyage of Bran"
http://www.youtube.com/watch?v=yTpKG2gpZ10

"The Carnival Is Over"
http://www.youtube.com/watch?v=Z7Add_YKSa4

"Spirit"
http://www.youtube.com/watch?v=8YJl5Ndzwdo

"Severance"
http://www.youtube.com/watch?v=ndCt-f8cd68

http://www.youtube.com/watch?v=9qAoyAWYnJY

Също така едно много приятно ревю за концерта от сайта на ZRock:


"Една сънувана вечер - Брендън Пери в София

Текст: Диана Стойкова
Снимки: Елена Топлийска

Докато ние и сивкавите пролетни облаци бързахме към източната част на София, където е разположен парти центърът на 4ти КМ, си мислех, че няма по-добър ден за концерта на Брендън Пери в София от Цветница, която през този уикенд съвпадаше с часа на Земята – страхотна съсредоточеност на мисъл за природата, за всичко крехко, красиво и тленно, което идваме на света, за да почитаме... а не да помитаме – всичко онова около нас, в нас, което винаги е било основен обект в творчеството на култа Dead Can Dance.

Всъщност всеки истински фен остава безразличен, когато за двамата магьосници от Австралия се говори с думи като „култ" или „окулт", родители на „готик" музиката – просто тяхната музика е твърде лично изживяване, твърде вътрешно, за да бъде окачествявана с етикети за масова употреба... И все пак да – след повече от 20 години, по нечии висш промисъл, култовият Брендън Пери най-после сподели с няколкостотин пристрастени част от своята невероятна мистична поезия.

Очакването на началото отново породи асоциации за трансовия синхрон между музиката и природата – в сърцето на очарователната соц-шик постройка, превърната в „парти" център, хората приличаха на героите от „Аватар", събрани на концерт – облени в гъста синя светлина, леко поклащащи се, сякаш очакващи онзи hair plug-in, който носи директна връзка с дървото-майка...
Концертът започна точно навреме (е, ако не бяхме сменили времето), но така или иначе, когато започна, времето само си спря.

Започна с „The Arcane" от най-ранния период на Dead Can Dance – магично начало, което се плисва като пролетен водопад след дълга замръзнала зима.

„Here in the garden 
of the arcane delights 
dark shadows overwhelm us 
and we become blind.."

Затварям очи – сънят започва да се сбъдва!

Пери неведнъж е заявявал в интервюта, че се чувства най-добре, когато е сам в процеса по създаване на музика. Това определено личи и на сцената. Съпровождат го четирима музиканти - страхотни професионалисти и очевидно предани негови фенове, които спокойно остават на заден план като оркестър зад своя гениален диригент – в това се състои разликата да изпълняваш музика, която не си създал и на която си просто фен. Особени адмирации към барабаниста и перкусионист Dan Gresson и мъничката басистка Rachel Haden, която участваше и с бекинг вокали.

Брендън е остарял, но само на вид. Най-голямото опасение, което Youtube неизменно захранва с ужасното качество на концертите, не се оправдава – не, гласът му не е мръднал! Той пътешества с него, рисува картини, миражни видения, към които не води своята публика за ръка, а я оставя да се полута, за да ги открие сама – води я със затворени очи и изражение, което само по себе си заслужава сериозни белетристични умения и поне четири отделни параграфа.

„Love on the Vine" е една от трите съвсем нови песни, които Брендън изпълнява по време на това турне – прекрасна!
Време е да се загубим в лабиринта – следва ранната класика на Dead Can Dance – „The Carnival is Over" – заслужили сме си с толкова чакане една от най-известните песни от дуото не-хора.
Баритонът се носи със сладка болка – дълбинен, но лек, и достига всяко кътче на задимената зала. Липсват обичайните за рок концерт клишета - единственият блед опит за прегракнало „йеаа" беше набързо потушен от възмутени забележки – само аплодисменти маркират края на всяка песен, както е подходящо за театрален спектакъл.

Очаквано Брендън изпълни двата кавъра, с които се е запасил за турнето: „Dream Letter" от трибютния албум "Sing a Song for You ", посветен на Tim Buckley и безкрайно нежното обяснение в нелюбов към непознат град "You Never Loved This City" на Piano Magic.
И все пак нямаше как най-емоционалните моменти да не са петте песни на Dead Can Dance, разбира се адекватно съобразени с отсъствието на Лиса Джерард.

Няма как и да не споменем Лиса – да, на всички ни се искаше съзидателната сила в Dead Can Dance да беше там.
Това, което превръща Dead Can Dance в необяснима магия е перфектният синхрон между енергията на двамата, които се допълват като ин и ян, двете привидно противоположни сили, взаимно преливащи една в друга. Много е трудно да слушаш мрачните изповеди на Пери, без да очакваш спасителния жизнеутвърждаващ алт на Лиса.

Но да се върнем към концерта...
От трите нови песни от очаквания през 2011 все още безименен албум, може би най-запомняща се е „Eros" – за съжаление неоткриваема в интернет.

Последна от основната част беше "Utopia" от предстоящия да излезе през юни втори албум на Пери "Ark", която някой наблизо определи като „хитова". Странно определение за която и да е песен, изпълнена от човек, за когото музиката е начин на живот, а не игра по нечии правила, особено пък тези за създаване на хитове.
Последните щрихи за щастие отново бяха нанесени от песен на Dead Can Dance – "Severance" "The Serpent's Egg" – албумът сложил край на връзката между Пери и Джерард.

На нас остава да се надяваме, че за връзката му с България, това беше началото."

Снимките от концерта са на същата страница:
http://zrockbg.com/news_title.php?nid=2857

И още снимки на страницата на радио Тангра:

http://radiotangra.com/?page=gallery&lng=bg&id=123

Интервю с Брендан Пери:

http://indioteque.com/bg/2010/03/brendanperry/

Интервю с Брендан Пери (дадено непосредствено преди концерта в София):

http://www.katehizis.com/publications/i ... _perry2010

В хладната вечер на 28 март 2010 г., час преди да изнесе магическия си първи концерт в България, Brendan Perry отдели част от времето си специално за читателите на "Metal Katehizis". Роденият в Лондон на 50-годишен музикант разкри в типичния си спокоен стил на изразяване вижданията си за музиката, работата и влиянията си, представи дългоочаквания си нов студиен албум "Ark" и повдигна завесата и пред наследника му, чиято поява можем да очакваме през 2011 г., а за финал хвърли истинска бомба, обявявайки плановете си да се събере с не по-малко именитата си колежка Lisa Gerrard и да възроди групата, превърнала името му в легенда - Dead Can Dance...
Metal Katehizis: Добре дошъл в България! Успя ли да разгледаш София?
Brendan Perry: Да, пристигнах вчера и имах време да хвърля едно око. Харесва ми тук. Особено приятно ме изненада планината, която се издига над града ви - създава изключително красиво усещане.

Тук си, за да изнесеш концерт в рамките на актуалното си турне. Как въври обиколката на Европа засега?

О, чудесно. Публиката навсякъде ни приема сърдечно, колкото и различни да са концертите ни в отделните държави. В някои градове, включително и в София, свирим в клубове, в други сме в опери, в трети - в театри. Реално погледнато, свирим навсякъде... с изключение на стадиони, хе-хе... С други думи, засега не мога да се оплача от турнето - доста е интересно.

Имаш ли някакви очаквания от българската публика? В крайна сметка, никога досега не си се срещал с нея.

Не, по-скоро имам високи очаквания и изисквания към себе си. Трудно е да си създаваш предварителни представи за дадена публика, особено в случая, когато става дума за държава, която посещавам за първи път. Предполагам, че ще се получи един чудесен концерт... стига, разбира се, да нямате странни навици като например да замеряте изпълнителите с бутилки и други предмети, ха-ха-ха!

Не, ха-ха, не се притеснявай, няма подобна опасност. Мисля, че всички ще останем очаровани от изпълнението ти, особено имайки предвид какъв сетлист си подготвил. Как подбра именно тези 15 композиции, които ще чуем след малко от сцената на Парти център "4км"? Все пак, имаш нелеката задача да избираш измежду внушителното количество музика, създадено в течение на последните близо 4 десетилетия.

При подбора на песните се ръководих основно от звученето на новия ми албум, а то, от своя страна, налага някои ограничения при свиренето на живо, тъй като "Ark" е доста електронен запис, най-общо казано. Спрях се на три от песните от актуалния ми диск - "This Boy", "Wintersun" и "Utopia". Под тяхно въздействие написах още три нови композиции - "Love on the Vine", "The Golden Rule" и "Eros", които бяха завършени непосредствено преди началото на турнето. Останалата част от сетлиста е съставена от стари неща, подбрани след дълго умуване над архивите ми. Спрях се на пет песни на Dead Can Dance, две от соловия ми дебют "Eye of the Hunter" (1999) - "Medusa" и "Voyage of Bran", и още няколко интерпретации ("Dream Letter" на покойната американска фолк рок икона Tim Buckley [1947-1975] и "You Never Loved This City" от албума "Ovations" [2009] на британските дарк пост-рок авангардисти Piano Magic - б.а.). Като цяло, постарал съм се да предложа около час и половина музика, която да не натежи на публиката. Тук трябва да добавим и важната подробност, че нямаше как да подбирам песните само на базата на личните си предпочитания, но трябваше да отчитам и факта, че на сцената ще бъдем петима души (в подкрепа на гласа, китарата и творческия гений на Brendan Perry на сцената в София видяхме басистката Rachel Haden, клавириста Jules Maxwell, китариста Peter Sheridan и барабаниста Dan Gresson - б.а.), всеки от които внася определен нюанс в мелодиите и звученето им с инструмента си.

Защо реши да включиш песента на Piano Magic в сетлиста си?

На първо място - защото пея и в студийната версия на "You Never Loved This City". Целият албум на Piano Magic ми харесва много и просто реших, че би било интересно да изпълнявам въпросната песен и на собствените си концерти, при това в нов аранжимент, представяйки субективното си виждане за звученето й.

Каква друга музика слушаш?

Не слушам особено много съвременна музика. От по-младите групи ми харесват неща от типа на Blonde Reahead, но като цяло наблягам предимно на записи от 60-те и 70-те години, главно фолк и сайкъделик рок. По принцип обаче, предпочитам не толкова да слушам, колкото да пиша и да чета.

А кои групи и изпълнители са ти оказали най-силно влияние в самото начало на кариерата ти? Съдейки по най-раните записи на Dead Can Dance като песента "A Means of Escape" от 1982 г., едно от основните ти вдъхновения е бил пост-пънкът.

Да, абсолютно. Спокойно мога да назова четирите групи, които ми повлияха най-силно навремето - Joy Division, Public Image Ltd., Magazine и Wire.

Да се върнем в настоящето и по-конкретно към новия ти албум "Ark". Защо появата му се проточи толкова дълго?

Вече е сигурно, че "Ark" ще бъде издаден през първата седмица на юни чрез независимия лейбъл "Cooking Vinyl", с които подписах договор за три албума, така че няма да има повече отлагания. Самата работа по "Ark" бе окончателно завършена още през октомври миналата година, но след това се наложи да си намеря нов мениджър, а и търсенето на подходящ издател, който да се отнася към музиката с нужното уважение и да се грижи за интересите на изпълнителите си, отне време. Истината е, че музикалната индустрия се промени драстично през последните години, по-конкретно от времето на издаването на предишния ми албум, и представителите на музикални компании вече не се редят на опашка пред дома ми, хе-хе... Важното е, че отново съм на линия и готов за действие. Турнето ми върви добре, имам ангажирани дати по целия свят до края на есента, след това предстоят и други интересни неща, така че няма от какво да се оплача.

Ще стигнем и дотам, но преди това бих те помоли да ни разкажеш нещичко за работата по "Ark".

Нищо кой знае какво не се случи по време на записите - все пак става дума за солов албум. Бих определил целия процес като самотно занимание, тъй като свърших всичко сам в студиото си, което се помещава в една преустроена стара църква. Работата ми отне около две години и половина - и защото записвах всичко сам, и заради факта, че тепърва ми се налагаше да се уча да се занимавам с програминг, тъй като в новия ми албум, както вече споменах, доминира електронното звучене. Иначе наистина не се случи каквото и да било особено или интересно нещо - работа от понеделник до петък, почивка у дома през уикенда и след това отново работа.

За какво пееш в "Ark"? Има ли някаква концепция, обединяваща текстовете на отделните песни?

Пея предимно за конфликтите в съвременното ни общество, най-общо казано. Вълнуват ме войните в Ирак и Афганистан, където си имаме работа с колонизаторски нашествия "в името на демокрацията". По принцип се интересувам от политика, но също и от екология, развитието на обществото и т.н. Всички тези теми намериха място в "Ark".

Важи ли същото и за трите нови композиции, които ще чуем довечера - "Love on the Vine", "The Golden Rule" и "Eros"?

Тези песни ще бъдат включени в следващия ми албум, по който вече работя усилено. Представляват своеобразна трилогия и разглеждат любовта от различни ъгли - едната от философски, другата изразява личната ми гледна точка и е вдъхновена от отношенията ми със съпругата ми, а третата представя любовта като социален механизъм, около който се създават и развиват приятелските кръгове и семействата.

Кога да очакваме този твой трети солов албум? Между дебюта ти "Eye of the Hunter" и наследника му "Ark" изминаха цели 11 години...

Ха-ха-ха, да, така е, знам, но този път няма да мине толкова време. Следващият ми диск би трябвало да се появи през пролетта на идната, 2011 г.

Говорейки за бъдещето, просто няма как да избегнем една тема, от която сигурно ти е втръснало - Dead Can Dance…

Не, ни най-малко - в крайна сметка, написал съм 85 процента от музиката на Dead Can Dance, така че е напълно нормално името ми да се свързва с тази група.

Така е. Преди пет години двамата с Lisa Gerrard възродихте Dead Can Dance и предприехте световно турне, след което пътищата ви отново се разделиха. Има ли някаква надежда да повторите този риюниън някой ден?

Да, разбира се, даже вече говорихме с Lisa по въпроса. Засега обмисляме да се съберем отново към края на следващата година и да започнем да работим с Dead Can Dance. Идеята ни е да наемем малък камерен оркестър - не повече от 10-15 музиканти, с които да изнасяме концерти. Междувременно, в паузите от турнето, възнамеряваме да се посветим и на писането на нов материал, а след края на обиколката - да влезем в студио, да го запишем и да издадем албум.