Следва продължение на списъка, този път с изследвания (монографии) по темата за Кръстоносните походи от български и чужди автори на български език (в обратен хронологичен ред - от най-новите към по-старите издания).
Исторически изследвания (монографии):* Клер-Елиан Енжел, История на Ордена на хоспиталиерите. том I Рицарите на свети Иоан от Иерусалим (Издателство: Мария Арабаджиева ) -
предстои да излезе от печат
* Рене Грусе, История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том І, част І. С., 2008 (Издателство: Мария Арабаджиева) 
Кръстоносните походи винаги са били възприемани като невероятна проява на ентусиазма на нациите, като вълна на духовен мистицизъм, надхвърляща границите на времето, като върховна лудост на Историята. Векове наред за тях са написани хиляди книги, но единици са тези от тях, които наистина успяват да опишат грандиозната фреска на историческите събития и най-точно и обективно да ни представят легендата за Кръстоносните походи като логичен етап от спиралата на човешката цивилизация.
Това е първият том от уникалния тритомен труд на френския историк Рене Грусе - "История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство". Неговата книга е световно призната като едно от най-задълбочените, аналитични и достоверни изследвания за епохата на Кръстоносните походи, една истинска енциклопедия, изобилстваща със събития, факти и личности, но написана така, че се чете на един дъх. Историците и изследователите определят труда на Рене Грусе като „най-известната история на Кръстоносните походи, написана през 20 в.". Тритомната книга на Рене Грусе "История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство" е удостоена с Голямата награда „Гобер" на Френската академия. При връчването на наградата Академията поздравява Грусе със следните думи: „Вашият труд е от изключително значение за изучаването и изследването на източните култури, на похода на Запада срещу Изтока, на сблъсъка на културите на християнството и исляма".
* Красимира Гагова. Кратка история на кръстоносните походи. С., 2008 (Издателство: Полис) -
ново, преработено и допълнено издание
"Кратка история на кръстоносните походи" на проф. Красимира Гагова е новото преработено и допълнено издание на излязлата през 1998 г. "Кръстоносните походи", която бе първата издадена на български език монография, при това от български автор, посветена на тази тематика. Проф. Красимира Гагова е един от водещите специалисти по проблемите на Кръстоносните походи и Латинския Ориент в България.
Кръстоносните походи са неотменима част от историята на всички държави в Западна Европа, Балканите, Византия, Мюсюлманския изток и цялото Средиземноморие. В известен смисъл може да се приеме, че Новото време, започнало с Великите географски открития, в голяма степен дължи своята агресивна идеология на кръстоносната идея. Влиянието им върху познатия дотогава свят е безспорно и многопосочно. Чрез тях била осъществявана връзката между различни по своята същност цивилизации. Множество европейци от различни народности се насочвали на изток и за първи път организирали свои колонии в географски райони, чиито условия за живот били неприсъщи за дотогавашното им развитие. В резултат от общуването с местното население и налагането на светска европейска власт се появили новите християнски държави по Източното Средиземноморие - държави със смесено население, със смесена култура, със смесена религия. Породил се специфичният живот на Отвъдморските територии. Дори и до днес отражението на миналото влияе върху събитията в Близкия изток и затова може спокойно да се каже, че вече деветстотин години човечество помни кръстоносните походи, още повече, че паметниците от онова време все още могат да се видят из близкоизточните държави и средиземноморските острови.
Възникването на кръстоносната идея и организирането на кръстоносните походи са резултат от много и комплексни исторически причини. В тяхното осъществяване прозира религиозна страст, стигаща понякога до фанатизъм. Личи неприкритото желание за обогатяване и завладяване на нови територии. Често се демонстрира авантюризъм в неговия най-чист вид и разказите на историческите хроники и галантните романси за подвизите на мнозина от рицарите показват техния неудържим стремеж към приключения. И не на последно място, на фона на историческото действие изпъква човешкият морал, който успява да съчетае в своята завършеност всички тези прояви и качества наведнъж, а освен това и много други човешки свойства, болки и премеждия, защото, макар и посветени на Бога, кръстоносните походи са просто елемент от човешката история.
Съществуват различни мнения относно това, кои походи могат да бъдат категоризирани като кръстоносни. Дали всички онези всехрис-тиянски кампании, насочени към мюсюлманите и еретиците, или само онези, които имали за цел освобождаването на гроба Господен. Затова и различните автори номерират походите (след Четвъртия) по различен начин. Позволявам си да предложа на вниманието на читателите един по-широк обхват на кръстоносните начинания, тъй като в буквалния, изначален смисъл като кръстоносни походи могат да се разглеждат само първите три - тези, които били насочени към Йерусалим. Но тъй като кръстоносната идея продължила да съществува и да бъде експлоатирана, макар и с нея често да се е злоупотребявало, макар и християнското оръжие често да е било насочено към християни, все пак смятам, че всички тези експедиции, за които ще стане дума, спокойно могат да се квалифицират като кръстоносни походи, тъй като са били провеждани под знака на Светия кръст и с благословията на папството.
~ Предишно издание:
Красимира Гагова, Кръстоносните походи. С., 1998 (Издателство: Абагар Паблишинг)
* Снежана Ракова, Четвъртият кръстоносен поход в историческата памет на православните славяни. 2007 (Издателство: БАН Марин Дринов)
Тази книга е нов поглед към интригуващата тема за Четвъртия кръстоносен поход, при който западните рицари превземат византийската столица Константинопол. Това е един все още непознат за любознателния читател свят на славянски ръкописи и текстове, в които през вековете се предава историческата памет за събитията от 1204 г. и времето на Латинската империя. За първи път се публикуват текстове, свидетелстващи за дългата историческа традиция сред православните славяни от България, Сърбия и Русия, отразяваща тези драматични събития, разтърсили Европейския югоизток в зората на ХIII в.
Снежана Ракова е историк-медиевист. Работата и в Института по балканистика при БАН е посветена на проучвания в областта на балканското средновековие. Автор е на многобройни публикации в България и чужбина, между които са историческият очерк "Босна и Херцеговина", "Балканите в произведението на папа Пий II За Европа", италиански извори за Балканите и др. Темите, към които се насочва интересът и, са разнообразни, но концентрирани хронологически около времето на късното средновековие - ХIII-ХV в.: издирване и публикуване на нови извори за историята на Балканите, проблеми на политическата и културната история.
* Кристофър Тайърман, Кръстоносни походи: Рицари, легенди, истини. 2007 (Издателство: Захарий Стоянов)
Кръстоносните походи представляват толкова драматично и необикновено явление като стремеж и осъществяване и при това толкова противно на съвременната чувствителност, че те не могат да не въздействат като история и като израз на обществената действителност и манталитет, толкова отдалечени в миналото и все още очевидно твърде широко известни. Обхванали над пет столетия и три континента, кръстоносните походи може би не характеризират средновековна християнска Европа, но все пак притежават съвсем необикновено качество, което запазва силата да вълнува, да ужасява, да смущава. Те си остават една от големите теми в европейската история. Написаното в тази книга е опит да се обясни защо.
За съжаление, книгата е с лош превод.
* Александър Николов, "Вярвай или ще те убия!": "Ориенталците" в кръстоносната пропаганда 1270 - 1370 г. С., 2006 (Издателство: УИ "Св.Климент Охридски)
Целта на изследването е да проследи развитието на стереотипите и представите в западното общество по отношение на народите на Изтока в конкретен отрязък от време и на базата на определен тип извори. Става дума за група трактати, посветени на развитието на кръстоносното движение в период, който условно можем да заключим между падането на Акра под властта на мюсюлманите (1291), с което е сложен край на латинската власт в Светата земя, и ограбването на Александрия от войските на кипърския крал Пиер I Лузинян през 1365 г. - последната значителна акция на западния свят срещу египетските мамелюци. Избрали сме тази горна граница, за да избегнем навлизане в проблематиката за най-късната фаза на кръстоносното движение и османската експанзия, която излиза извън рамките на нашия интерес.
Горещо препоръчвам на членовете на Утремерската компания и разбира се на всички изкушени в темата за Кръстоносните походи и отношенията между Изтока и Запада. Това изследване проследява аналитично развитието на стереотипите и представите в западното общество по отношение на народите на Изтока (сарацините, татаромонголите и източните християни) в периода 1270-1370 г., основавайки се на огромно количество извори в блестящ превод!
* Жан Ришар, История на кръстоносните походи. С., 2005 (Издателство: Рива)
Една от последните монографии на френския историк Жан Ришар, който е и един от водещите специалисти и изследователи на Кръстоносните походи и Латинския Изток, член на множество академични исторически и археологически организации и създател и първи председател на Международното общество на изследователите на Кръстоносните походи (SSCLE - Society for the Study of the Crusades and the Latin East). Българското издание на неговата "История на кръстоносните походи" е прекрасно (като издание и превод) и е може би едно от най-значимите и стойностни изследвания по темата, излизали на български език.
В страниците на тази книга са побрани две размирни столетия човешка история, озарени от пламъка на единоборството между Кръста и Полумесеца. От края на 1095 г., когато папа Урбан II прогласява Първия кръстоносен поход, до 1291 г., когато пада последното владение на кръстоносците, крепостта Акра, французинът Жан Ришар следва неотменно хода на сблъсъците и битките, откроява образи на духовни и светски водачи, минава по стъпките на хилядите християни, вдъхновявани от мисията за освобождение на Светите земи и Божи гроб от неверниците. С вещината на ерудиран изследовател медиевист авторът търси религиозните, политическите, икономическите и социалните измерения на бурните събития, нееднозначните подбуди на различните прослойки, увлечени в кръстоносните походи, последиците от допира на Запада с културата и мировъзрението на Ориента. Епопея на тържествуваща вяра и геройство за едни, време на мрак и рушителни набези за други, този епизод от Средновековието, белязал и българската история, оставя трайна диря в мисленето, облика и по-нататъшното развитие на света.
* Фьодор Успенский, История на кръстоносните походи. С., 2005 (Издателство: Мария Арабаджиева)
"Кръстоносните походи, като израз на идеите и настроенията на цели нации и етноси през един доста голям период от Средновековието, не предизвикват интерес единствено от историческа гледна точка... Обхващайки голяма част от западноевропейското минало, историята на кръстоносните походи изобилства с факти и е богата на исторически уроци, които, макар и осъзнати на висока цена, могъщо повлияват на духовното развитие на европейските народи". Така руският историк, един от най-видните представители на византожлоката школа, академик фьодор Иванович Успенский, започва предговора си към книгата История на Кръстоносните походи.
Трудът предоставя на читателя възможността да се запознае с пъстрия свят на средновековната цивилизация и удивителната епоха на кръстоносните походи. Авторът проследява причините, условията, идеите и целите на зараждането на кръстоносната идея в Западна Европа в края на 11 в., сблъсъка между западната и източната цивилизации в Светите земи, основаването на независимите латински държави в Отвъдморските територии, влиянието, което кръстоносните начинания оказват върху източноевропейските народи и Византийската империя, значимостта и смисъла на кръстоносните походи в Светите Земи в общоисторически план.
Изследването на Фьодор Успенский си е класика, но при все това деликатно натрапва източно-православната перспектива към това мощно движение, подкрепяно от Западната църква.
* Марион Мелвил, История на Ордена на тамплиерите. С., 2005 (Издателство: Мария Арабаджиева)
Не са многобройни темите в средновековната история, които да привличат читателската аудитория, както историята на Ордена на тамплиерите. Сякаш забравена от историците, тя провокира непрекъснато интереса на изкушените търсачи на неизвестните страни от историята на човечеството. Може би именно затова в популярната литература се появи прословутата тема за тайните на Ордена на тамплиерите. Но е невъзможно те да бъдат разгадани без научен анализ на историята на ордена от момента на създаването му като братство на Бедните рицари, призвани да защитават поклонниците по пътищата към Светата земя, до превръщането му към края на 13 в. в мощна организация, концентрирала огромни материални и военни ресурси. Книгата на Марион Мелвил е една от малкото, ако не и единствената по рода си, опитваща се да пресъздаде обективно историята на рицарите-тамплиери. Тя се отличава с дълбочината на изследване на историческите извори и с прекрасното познаване на политическата ситуация, събитията, условията на живот и обичаите на епохата.
* Одринската битка от 1205 година (Сборник; Съставител Васил Гюзелев ). С., 2005 (Издателство: УИ "Св. Климент Охридски")
Книгата представлява сборник, посветен на 800 годишнината от битката край Одрин през 1205 г., който в първата си част включва няколко статии на изтъкнати български медиевисти, които целят да представят съвременната гледна точка за събитието и изобщо за отношенията между Българското царство и Латинската империя. Втората му част са няколко извора (документални и наративни), които представят развоя на битката и последвалия непосредствено след нея отглас. Илюстрациите към статиите и изворите са на археологически, книжовни и художествени паметници, непосредствено свързани с тогавашното време и конкретното събитие; предназначението им е да придадат по-реална представа за конкретната история и нейните дейци. Предназначена за широк читателски кръг, тази книга е първият опит на основаната през септември 2004 г. Асоциация на византинистите и медиевистите в България да играе важна роля в историческата образованост и националното възпитание на съвременното българско общество.
* Режин Перну. Тамплиерите. С., 2004 (Издателство: Кама)
"Тамплиерите" на световноизвестната френска изследователка на кръстоносните походи е едно кратко, но стойностно изследване върху историята на Ордена на Храма. Неотделима част от проблематиката на Кръстоносните походи е темата за орденското рицарство и в частност, историята на легендарния религиозен военен орден на Тамплиерите. Каква е истинската история на войните монаси, вън от мита и основана на реално съществуващите документи и свидетелства? Авторката ни разкрива скромния, жертвоготовен и мъченически път на тамплиерите, които имат в историята роля, каквато сами не са предполагали…
* Красимира Гагова, Кръстоносните походи и Средновековна България. С., 2004 (Издателство: УИ "Св. Климент Охридски")
"Кръстоносните походи и средновековна България" е едно обзорно и задълбочено изследване, направено от проф. Красимира Гагова, един от водещите български специалисти в областта на историята на кръстоносното движение. Книгата представя една страна от миналото на Средновековна България, обвързана непосредствено с историята на Западна Европа. Кръстоносните походи, преминали през българските земи, осъществяват директния контакт между двете християнски цивилизации, дори и когато водят до конфликти и неразбирателства. Изследвани са не само политическите събития, свързани преминаването на армиите на кръстоносците, но и отношенията между местното население и рицарите. Специално внимание е отделено на географските познания за България и преките й съседи, информация, която предлага западноевропейската средновековна литература, описваща кръстоносните походи.
* Елена Койчева, Първите кръстоносни походи и Балканите. С., 2004 (Издателство: Векове)
Кръстоносните походи са една от вечните теми в световната историография, която е вълнувала и вдъхновявала духа и перото на много поколения историци. Главен обект на техните изследвания е било създаването на кръстоносните държави в Отвъдморските земи, борбата им за утвърждаване, както и взаимоотношенията със заобикалящите ги владетели и народи. В многотомни истории балканските земи, поради географското си положение, са представени само като транзитна зона за преминаването на западните армии и прехвърлянето им на Източното Средиземноморие. Византия пък често се поставя в "задния двор" на научните дискусии, и то за да бъде упреквана за своята нелоялност и за неуспеха на европейската политика на Изток. Въпреки трудната и неблагодарна роля, която византийските Балкани трябвало да изпълняват при осъществяването на тази политика, регионът се явява "обетована земя", свързваща артерия и "златен мост" между Изтока и Запада, без помощта на която рицарите едва ли щяха да достигнат своята крайна цел - Светите места и Йерусалим. Балканският полуостров заема определено място в историята на кръстоносните походи не само като транспортна артерия, но и като икономически и политически фактор. Тук си взаимодействат и противопоставят няколко типа съзнание - военно-религиозното на аристократи и клирици и "фолклорното", "магическото" съзнание на обикновените хора.
* Фернан Ниел, Албигойци и катари. С., 2004 (Издателство:Кама)
Сравнително кратко, но затова пък ясно и стегнато като изложение предствяне на катарската ерес, нейните корени, доктрини и история. Изследването е своеобразен обзор върху историята на катарската еретическа църква и живота на нейната общност в средновековен Лангедок и драматичните събития около Албигойския кръстоносен поход.
* Амин Маалуф, Кръстоносните походи през погледа на арабите. С., 2001 (Издателство: Меридиани)
Кога започва и завършва едно историческо събитие? Отминалото време и изтупаният прах от написаното от съвременниците допринасят ли за по-доброто разбиране на случилото се? Въпроси, на които по блестящ начин отговаря Амин Маалуф, представяйки "другата гледна точка" на едно от най-драматичните исторически събития, преобърнало два континента в продължение на два века. Живо и увлекателно написана, "Кръстоносните походи през погледа на арабите" се опира на огромен изворов материал - хроники, исторически съчинения, литературни произведения. Необичайният поглед върху сблъсъка между Западна Европа и Близкия Изток хвърля нова светлина и на съвременните междунационални отношения и разделения.
* А. Данчева-Василева, България и Латинската империя (1204-1261). С., 1985 (Издателство: БАН)Прикачени файлове:
DSC01484а.jpg [ 31.83 KiB | Прегледано 1739 пъти ]
Едно поостаряло, но въпреки това класическо, и в крайна сметка единственото досега, обзорно и задълбочено изследване на проблема за политическите и военни взаимоотношения между България и създадената в следствие на Четвъртия кръстоносен поход съседна Латинска империя, които за близо половин век преминават през различни фази и обрати, променящи често статуквото на война, мир или съюзничество.