Идеята на тази тема е да представи списък с кратка информация за повечето книги (исторически извори и изследвания), посветени на проблема за класическите Кръстоносни походи (XI-XIII в.), които са били издадени досега на български език. Някои от тях все още могат да бъдат намерени на книжния пазар, докато други са вече библиографска рядкост, а трети пък имат по две издания (старо и ново - преработено или допълнено).
Не претендирам за пълна изчерпателност, така че, ако се сещате за още заглавия (или пък желаете да коментирате или дискутирате относно някоя от тези книги), моля допълвайте и актуализирайте списъка. Надявам се тази информация да ви бъде от полза.
Започвам с изворите.

Исторически извори:

* ЛИБИ, том III – Латински извори за българската история. том III. С., 1965 (Издателство: БАН)



Изданието е билингва (текстовете са представени паралелно на средновековен латински и съвременен български език) и съдържа откъси от множество латински хроники, писма и други извори, отнасящи се до преминаването на Първия, Втория и Третия кръстоносни походи през Балканския п-ов.


* ЛИБИ, том IV - Латински извори за българската история. том IV. С., 1981 (Издателство: БАН)



Изданието е билингва (текстовете са представени паралелно на средновековен латински и съвременен български език) и съдържа откъси от множество латински хроники, писма и други извори, отнасящи се до преминаването на Третия кръстоносни поход през Балканския п-ов, до ранната история на Латинската империя и българо-латински отношения.


* Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол. С., 2000 (Издателство: БАН Марин Дринов) - второ издание
Превод: Иван Божилов



Това е може би една от най-известните кръстоносни мемоарни хроники, отнасяща се до драматичната история на Четвъртия кръстоносен поход и ранните години на Латинската империя, чийто автор е небезизвестния маршал на Шампан и Романия Жофроа дьо Вилардуен, ветеран от Третия кръстоносен поход, хроникьор на Четвъртия поход и непосредствен свидетел и участник в описваните събития около завладяването на Константинопол и раждането на Латинска Романия. Изключително ценен и задължителен извор за всеки, който се интересува от теми като: XIII в., история на кръстоносните походи, рицарство, военно дело, византийско-латински и българо-латински отношения и т.н.

~ Предишни издания:

Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол С., 1985 (Издателство: Наука и изкуство)
Превод: Иван Божилов

Хроника на Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Цариград , С., 1947
Превод: Всеволод Николаев



* Робер дьо Клари, Завоюването на Константинопол 1204 г. С, 2007 (Издателство: Агенция Европрес)
Превод: Николай А. Марков



Хроника на Робер дьо Клари, чийто превод на български се предлага в цялост за пръв път, също описва събитията, отнасящи се до историята на Четвъртия кръстоносен поход и ранните години на Латинската империя, но през погледа на един дребен пикардийски рицар, участник в експедицията, довела до превземането на Константинопол. Тъкмо тази различна социална перспектива дава един различен поглед към събитията, който по интерсен начин допълва сведенията от хрониката на Жофроа дьо Вилардуен. Изключително ценен и задължителен извор за всеки, който се интересува от теми като: XIII в., история на кръстоносните походи, рицарство, военно дело, византийско-латински и българо-латински отношения, описание на византийския Константинопол от преди завземането и разграбването му и т.н.



* Жан дьо Жоанвил, Животът на Свети Луи. С., 2008 (Издателство: Полис)
Превод: Красимира Гагова



Завладяващ разказ за делата на френския крал-кръстоносец Луи IX Свети във Франция, Кипър, Египет и Сирия през погледа на неговия биограф и участник в описваните събития сир Жан дьо Жоанвил. Оживяваща като грандиозен епичен филм пред очите на читателя, книгата разкрива, в по-голямата си част, драматичната история на Седмия кръстоносен поход и приключенията на френския крал и неговите рицари в Египет и Сирия. Една от най-значимите кръстоносни мемоарни хроники! Изключително ценен и задължителен извор за всеки, който се интересува от теми като: XIII в., история на кръстоносните походи, рицарство, военно дело, християно-мюсюлмански отношения, феодални отношения, френска монархия и т.н.
"Животът на Свети Луи" на Жан дьо Жоанвил е първата книга от поредицата западноевропейски исторически извори "Средновековна Европа", в която съвсем скоро се очакват още редица интригуващи заглавия - исторически произведения от средновековна Западна Европа - истории, биографии, трактати. Те именно са изворът, от който може да се почерпи познание не само за политическите и военните събития, но и за идеологиите и менталността на средновековните хора. Те позволяват на съвременника да надникне в един свят, едновременно близък и далечен, и да открие там не само спомените от миналото, но и зараждането на настоящето.
Следващите две заглавия от поредицата за западноевропейски исторически извори "Средновековна Европа" на издателство "Полис", които предстои да излязат скоро са:

*Анри дьо Валансиен - "Историята на император Анри" (Тази хроника се явява като своеобразно продължение на "Завладяването на Константинопол" от Жофроа дьо Вилардуен и отразява драматичните събитията в Латинската империя през 1208-1209 г. и по-конкретно войната и отношенията на император Анри с българите и с разбунтувалите се ломбардски барони в Солунското кралство)
*Раул от Каен - "Делата на Танкред" (Един завлядяващ разказ за епичния Първи кръстоносен поход през норманска перспектива, чийто автор е служил последователно при норманските кръстоносни предводители Боемонд и Танкред)

* Рамон Мунтанер. Хроника (Експедицията на каталонците на Изток). С., 1994 (Издателство: Наука и изкуство)
Превод: Росица Панова



Хрониката на каталонския летописец Рамон Мунтанер отразява бурните събития в Средиземноморския регион от края на епохата на класическите кръстоносни походи през призмата на авантюристичната историята на експедицията на наемническата "Каталанската компания" във франкско-византийския Ориент, довела до създаването на една нова латинска държава на Балканите в началото на XIV в.

Следва продължение на списъка, този път с изследвания (монографии) по темата за Кръстоносните походи от български и чужди автори на български език (в обратен хронологичен ред - от най-новите към по-старите издания).

Исторически изследвания (монографии):

* Клер-Елиан Енжел, История на Ордена на хоспиталиерите. том I Рицарите на свети Иоан от Иерусалим (Издателство: Мария Арабаджиева ) - предстои да излезе от печат





* Рене Грусе, История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том І, част І. С., 2008 (Издателство: Мария Арабаджиева)



Кръстоносните походи винаги са били възприемани като невероятна проява на ентусиазма на нациите, като вълна на духовен мистицизъм, надхвърляща границите на времето, като върховна лудост на Историята. Векове наред за тях са написани хиляди книги, но единици са тези от тях, които наистина успяват да опишат грандиозната фреска на историческите събития и най-точно и обективно да ни представят легендата за Кръстоносните походи като логичен етап от спиралата на човешката цивилизация.
Това е първият том от уникалния тритомен труд на френския историк Рене Грусе - "История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство". Неговата книга е световно призната като едно от най-задълбочените, аналитични и достоверни изследвания за епохата на Кръстоносните походи, една истинска енциклопедия, изобилстваща със събития, факти и личности, но написана така, че се чете на един дъх. Историците и изследователите определят труда на Рене Грусе като „най-известната история на Кръстоносните походи, написана през 20 в.". Тритомната книга на Рене Грусе "История на Кръстоносните походи и Иерусалимското кралство" е удостоена с Голямата награда „Гобер" на Френската академия. При връчването на наградата Академията поздравява Грусе със следните думи: „Вашият труд е от изключително значение за изучаването и изследването на източните култури, на похода на Запада срещу Изтока, на сблъсъка на културите на християнството и исляма".


* Красимира Гагова. Кратка история на кръстоносните походи. С., 2008 (Издателство: Полис) - ново, преработено и допълнено издание



"Кратка история на кръстоносните походи" на проф. Красимира Гагова е новото преработено и допълнено издание на излязлата през 1998 г. "Кръстоносните походи", която бе първата издадена на български език монография, при това от български автор, посветена на тази тематика. Проф. Красимира Гагова е един от водещите специалисти по проблемите на Кръстоносните походи и Латинския Ориент в България.
Кръстоносните походи са неотменима част от историята на всички държави в Западна Европа, Балканите, Византия, Мюсюлманския изток и цялото Средиземноморие. В известен смисъл може да се приеме, че Новото време, започнало с Великите географски открития, в голяма степен дължи своята агресивна идеология на кръстоносната идея. Влиянието им върху познатия дотогава свят е безспорно и многопосочно. Чрез тях била осъществявана връзката между различни по своята същност цивилизации. Множество европейци от различни народности се насочвали на изток и за първи път организирали свои колонии в географски райони, чиито условия за живот били неприсъщи за дотогавашното им развитие. В резултат от общуването с местното население и налагането на светска европейска власт се появили новите християнски държави по Източното Средиземноморие - държави със смесено население, със смесена култура, със смесена религия. Породил се специфичният живот на Отвъдморските територии. Дори и до днес отражението на миналото влияе върху събитията в Близкия изток и затова може спокойно да се каже, че вече деветстотин години човечество помни кръстоносните походи, още повече, че паметниците от онова време все още могат да се видят из близкоизточните държави и средиземноморските острови.
Възникването на кръстоносната идея и организирането на кръстоносните походи са резултат от много и комплексни исторически причини. В тяхното осъществяване прозира религиозна страст, стигаща понякога до фанатизъм. Личи неприкритото желание за обогатяване и завладяване на нови територии. Често се демонстрира авантюризъм в неговия най-чист вид и разказите на историческите хроники и галантните романси за подвизите на мнозина от рицарите показват техния неудържим стремеж към приключения. И не на последно място, на фона на историческото действие изпъква човешкият морал, който успява да съчетае в своята завършеност всички тези прояви и качества наведнъж, а освен това и много други човешки свойства, болки и премеждия, защото, макар и посветени на Бога, кръстоносните походи са просто елемент от човешката история.
Съществуват различни мнения относно това, кои походи могат да бъдат категоризирани като кръстоносни. Дали всички онези всехрис-тиянски кампании, насочени към мюсюлманите и еретиците, или само онези, които имали за цел освобождаването на гроба Господен. Затова и различните автори номерират походите (след Четвъртия) по различен начин. Позволявам си да предложа на вниманието на читателите един по-широк обхват на кръстоносните начинания, тъй като в буквалния, изначален смисъл като кръстоносни походи могат да се разглеждат само първите три - тези, които били насочени към Йерусалим. Но тъй като кръстоносната идея продължила да съществува и да бъде експлоатирана, макар и с нея често да се е злоупотребявало, макар и християнското оръжие често да е било насочено към християни, все пак смятам, че всички тези експедиции, за които ще стане дума, спокойно могат да се квалифицират като кръстоносни походи, тъй като са били провеждани под знака на Светия кръст и с благословията на папството.

~ Предишно издание:

Красимира Гагова, Кръстоносните походи. С., 1998 (Издателство: Абагар Паблишинг)





* Снежана Ракова, Четвъртият кръстоносен поход в историческата памет на православните славяни. 2007 (Издателство: БАН Марин Дринов)



Тази книга е нов поглед към интригуващата тема за Четвъртия кръстоносен поход, при който западните рицари превземат византийската столица Константинопол. Това е един все още непознат за любознателния читател свят на славянски ръкописи и текстове, в които през вековете се предава историческата памет за събитията от 1204 г. и времето на Латинската империя. За първи път се публикуват текстове, свидетелстващи за дългата историческа традиция сред православните славяни от България, Сърбия и Русия, отразяваща тези драматични събития, разтърсили Европейския югоизток в зората на ХIII в.
Снежана Ракова е историк-медиевист. Работата и в Института по балканистика при БАН е посветена на проучвания в областта на балканското средновековие. Автор е на многобройни публикации в България и чужбина, между които са историческият очерк "Босна и Херцеговина", "Балканите в произведението на папа Пий II За Европа", италиански извори за Балканите и др. Темите, към които се насочва интересът и, са разнообразни, но концентрирани хронологически около времето на късното средновековие - ХIII-ХV в.: издирване и публикуване на нови извори за историята на Балканите, проблеми на политическата и културната история.


* Кристофър Тайърман, Кръстоносни походи: Рицари, легенди, истини. 2007 (Издателство: Захарий Стоянов)



Кръстоносните походи представляват толкова драматично и необикновено явление като стремеж и осъществяване и при това толкова противно на съвременната чувствителност, че те не могат да не въздействат като история и като израз на обществената действителност и манталитет, толкова отдалечени в миналото и все още очевидно твърде широко известни. Обхванали над пет столетия и три континента, кръстоносните походи може би не характеризират средновековна християнска Европа, но все пак притежават съвсем необикновено качество, което запазва силата да вълнува, да ужасява, да смущава. Те си остават една от големите теми в европейската история. Написаното в тази книга е опит да се обясни защо.
За съжаление, книгата е с лош превод.


* Александър Николов, "Вярвай или ще те убия!": "Ориенталците" в кръстоносната пропаганда 1270 - 1370 г. С., 2006 (Издателство: УИ "Св.Климент Охридски)



Целта на изследването е да проследи развитието на стереотипите и представите в западното общество по отношение на народите на Изтока в конкретен отрязък от време и на базата на определен тип извори. Става дума за група трактати, посветени на развитието на кръстоносното движение в период, който условно можем да заключим между падането на Акра под властта на мюсюлманите (1291), с което е сложен край на латинската власт в Светата земя, и ограбването на Александрия от войските на кипърския крал Пиер I Лузинян през 1365 г. - последната значителна акция на западния свят срещу египетските мамелюци. Избрали сме тази горна граница, за да избегнем навлизане в проблематиката за най-късната фаза на кръстоносното движение и османската експанзия, която излиза извън рамките на нашия интерес.
Горещо препоръчвам на членовете на Утремерската компания и разбира се на всички изкушени в темата за Кръстоносните походи и отношенията между Изтока и Запада. Това изследване проследява аналитично развитието на стереотипите и представите в западното общество по отношение на народите на Изтока (сарацините, татаромонголите и източните християни) в периода 1270-1370 г., основавайки се на огромно количество извори в блестящ превод!


* Жан Ришар, История на кръстоносните походи. С., 2005 (Издателство: Рива)



Една от последните монографии на френския историк Жан Ришар, който е и един от водещите специалисти и изследователи на Кръстоносните походи и Латинския Изток, член на множество академични исторически и археологически организации и създател и първи председател на Международното общество на изследователите на Кръстоносните походи (SSCLE - Society for the Study of the Crusades and the Latin East). Българското издание на неговата "История на кръстоносните походи" е прекрасно (като издание и превод) и е може би едно от най-значимите и стойностни изследвания по темата, излизали на български език.
В страниците на тази книга са побрани две размирни столетия човешка история, озарени от пламъка на единоборството между Кръста и Полумесеца. От края на 1095 г., когато папа Урбан II прогласява Първия кръстоносен поход, до 1291 г., когато пада последното владение на кръстоносците, крепостта Акра, французинът Жан Ришар следва неотменно хода на сблъсъците и битките, откроява образи на духовни и светски водачи, минава по стъпките на хилядите християни, вдъхновявани от мисията за освобождение на Светите земи и Божи гроб от неверниците. С вещината на ерудиран изследовател медиевист авторът търси религиозните, политическите, икономическите и социалните измерения на бурните събития, нееднозначните подбуди на различните прослойки, увлечени в кръстоносните походи, последиците от допира на Запада с културата и мировъзрението на Ориента. Епопея на тържествуваща вяра и геройство за едни, време на мрак и рушителни набези за други, този епизод от Средновековието, белязал и българската история, оставя трайна диря в мисленето, облика и по-нататъшното развитие на света.


* Фьодор Успенский, История на кръстоносните походи. С., 2005 (Издателство: Мария Арабаджиева)



"Кръстоносните походи, като израз на идеите и настроенията на цели нации и етноси през един доста голям период от Средновековието, не предизвикват интерес единствено от историческа гледна точка... Обхващайки голяма част от западноевропейското минало, историята на кръстоносните походи изобилства с факти и е богата на исторически уроци, които, макар и осъзнати на висока цена, могъщо повлияват на духовното развитие на европейските народи". Така руският историк, един от най-видните представители на византожлоката школа, академик фьодор Иванович Успенский, започва предговора си към книгата История на Кръстоносните походи.
Трудът предоставя на читателя възможността да се запознае с пъстрия свят на средновековната цивилизация и удивителната епоха на кръстоносните походи. Авторът проследява причините, условията, идеите и целите на зараждането на кръстоносната идея в Западна Европа в края на 11 в., сблъсъка между западната и източната цивилизации в Светите земи, основаването на независимите латински държави в Отвъдморските територии, влиянието, което кръстоносните начинания оказват върху източноевропейските народи и Византийската империя, значимостта и смисъла на кръстоносните походи в Светите Земи в общоисторически план.
Изследването на Фьодор Успенский си е класика, но при все това деликатно натрапва източно-православната перспектива към това мощно движение, подкрепяно от Западната църква.


* Марион Мелвил, История на Ордена на тамплиерите. С., 2005 (Издателство: Мария Арабаджиева)



Не са многобройни темите в средновековната история, които да привличат читателската аудитория, както историята на Ордена на тамплиерите. Сякаш забравена от историците, тя провокира непрекъснато интереса на изкушените търсачи на неизвестните страни от историята на човечеството. Може би именно затова в популярната литература се появи прословутата тема за тайните на Ордена на тамплиерите. Но е невъзможно те да бъдат разгадани без научен анализ на историята на ордена от момента на създаването му като братство на Бедните рицари, призвани да защитават поклонниците по пътищата към Светата земя, до превръщането му към края на 13 в. в мощна организация, концентрирала огромни материални и военни ресурси. Книгата на Марион Мелвил е една от малкото, ако не и единствената по рода си, опитваща се да пресъздаде обективно историята на рицарите-тамплиери. Тя се отличава с дълбочината на изследване на историческите извори и с прекрасното познаване на политическата ситуация, събитията, условията на живот и обичаите на епохата.


* Одринската битка от 1205 година (Сборник; Съставител Васил Гюзелев ). С., 2005 (Издателство: УИ "Св. Климент Охридски")



Книгата представлява сборник, посветен на 800 годишнината от битката край Одрин през 1205 г., който в първата си част включва няколко статии на изтъкнати български медиевисти, които целят да представят съвременната гледна точка за събитието и изобщо за отношенията между Българското царство и Латинската империя. Втората му част са няколко извора (документални и наративни), които представят развоя на битката и последвалия непосредствено след нея отглас. Илюстрациите към статиите и изворите са на археологически, книжовни и художествени паметници, непосредствено свързани с тогавашното време и конкретното събитие; предназначението им е да придадат по-реална представа за конкретната история и нейните дейци. Предназначена за широк читателски кръг, тази книга е първият опит на основаната през септември 2004 г. Асоциация на византинистите и медиевистите в България да играе важна роля в историческата образованост и националното възпитание на съвременното българско общество.


* Режин Перну. Тамплиерите. С., 2004 (Издателство: Кама)



"Тамплиерите" на световноизвестната френска изследователка на кръстоносните походи е едно кратко, но стойностно изследване върху историята на Ордена на Храма. Неотделима част от проблематиката на Кръстоносните походи е темата за орденското рицарство и в частност, историята на легендарния религиозен военен орден на Тамплиерите. Каква е истинската история на войните монаси, вън от мита и основана на реално съществуващите документи и свидетелства? Авторката ни разкрива скромния, жертвоготовен и мъченически път на тамплиерите, които имат в историята роля, каквато сами не са предполагали…


* Красимира Гагова, Кръстоносните походи и Средновековна България. С., 2004 (Издателство: УИ "Св. Климент Охридски")



"Кръстоносните походи и средновековна България" е едно обзорно и задълбочено изследване, направено от проф. Красимира Гагова, един от водещите български специалисти в областта на историята на кръстоносното движение. Книгата представя една страна от миналото на Средновековна България, обвързана непосредствено с историята на Западна Европа. Кръстоносните походи, преминали през българските земи, осъществяват директния контакт между двете християнски цивилизации, дори и когато водят до конфликти и неразбирателства. Изследвани са не само политическите събития, свързани преминаването на армиите на кръстоносците, но и отношенията между местното население и рицарите. Специално внимание е отделено на географските познания за България и преките й съседи, информация, която предлага западноевропейската средновековна литература, описваща кръстоносните походи.


* Елена Койчева, Първите кръстоносни походи и Балканите. С., 2004 (Издателство: Векове)



Кръстоносните походи са една от вечните теми в световната историография, която е вълнувала и вдъхновявала духа и перото на много поколения историци. Главен обект на техните изследвания е било създаването на кръстоносните държави в Отвъдморските земи, борбата им за утвърждаване, както и взаимоотношенията със заобикалящите ги владетели и народи. В многотомни истории балканските земи, поради географското си положение, са представени само като транзитна зона за преминаването на западните армии и прехвърлянето им на Източното Средиземноморие. Византия пък често се поставя в "задния двор" на научните дискусии, и то за да бъде упреквана за своята нелоялност и за неуспеха на европейската политика на Изток. Въпреки трудната и неблагодарна роля, която византийските Балкани трябвало да изпълняват при осъществяването на тази политика, регионът се явява "обетована земя", свързваща артерия и "златен мост" между Изтока и Запада, без помощта на която рицарите едва ли щяха да достигнат своята крайна цел - Светите места и Йерусалим. Балканският полуостров заема определено място в историята на кръстоносните походи не само като транспортна артерия, но и като икономически и политически фактор. Тук си взаимодействат и противопоставят няколко типа съзнание - военно-религиозното на аристократи и клирици и "фолклорното", "магическото" съзнание на обикновените хора.


* Фернан Ниел, Албигойци и катари. С., 2004 (Издателство:Кама)



Сравнително кратко, но затова пък ясно и стегнато като изложение предствяне на катарската ерес, нейните корени, доктрини и история. Изследването е своеобразен обзор върху историята на катарската еретическа църква и живота на нейната общност в средновековен Лангедок и драматичните събития около Албигойския кръстоносен поход.


* Амин Маалуф, Кръстоносните походи през погледа на арабите. С., 2001 (Издателство: Меридиани)



Кога започва и завършва едно историческо събитие? Отминалото време и изтупаният прах от написаното от съвременниците допринасят ли за по-доброто разбиране на случилото се? Въпроси, на които по блестящ начин отговаря Амин Маалуф, представяйки "другата гледна точка" на едно от най-драматичните исторически събития, преобърнало два континента в продължение на два века. Живо и увлекателно написана, "Кръстоносните походи през погледа на арабите" се опира на огромен изворов материал - хроники, исторически съчинения, литературни произведения. Необичайният поглед върху сблъсъка между Западна Европа и Близкия Изток хвърля нова светлина и на съвременните междунационални отношения и разделения.


* А. Данчева-Василева, България и Латинската империя (1204-1261). С., 1985 (Издателство: БАН)



Едно поостаряло, но въпреки това класическо, и в крайна сметка единственото досега, обзорно и задълбочено изследване на проблема за политическите и военни взаимоотношения между България и създадената в следствие на Четвъртия кръстоносен поход съседна Латинска империя, които за близо половин век преминават през различни фази и обрати, променящи често статуквото на война, мир или съюзничество.

И така, това са двайсетината заглавия на български език, издавани досега, които всеки, който е изкушен в тематиката на Кръстоносните походи и Латинския Изток би могъл да открие на българския книжен пазар или в публичните библиотеки. На фона на огромното море от чуждестранна специализирана литература, посветена на всевъзможни аспекти на този исторически феномен и разкриваща цялото му многообразие и многопластовост, българската авторска и преводна книжнина по проблема е твърде оскъдна, но все пак е една добра отправна точка за всеки, който проявява интерес. Надявам се, съставянето на този списък да е своеобразен скромен принос и да бъде полезно на всеки търсещ достъпна информация по темата за Кръстоносните походи.

Поздрави!

Добро ревю, поздравления Ришар, Тайърман (не съм го чел на български, но определено не трябва да се оставя в ръцете на лоши преводачи!) и особено Грусе са добър избор.

Чудно ми е, че тук в Малта откривам редица публикации на Анета Илиева върху историята на кръстоносците (на английски), а пък нямам спомен да съм я срещал на български

Здравей Владо,

Радвам се, че се включваш! Как е в Малта? До кога ще си там? Моля те, ако докато се ровиш из библиотеките, случайно попаднеш на нещо по моята тема, да направиш копие и да ми донесеш. Ще ти бъда много благодарен, ако успееш!

Преводът на книгата на Жан Ришар на български е много добър и коректен, за разлика от повечето от останалите преводни книги в този "кръстоносен" списък. Книгата на Рене Грусе я чета в момента и засега превода ми се струва добър, но там разочарованията, свързани с изданието са други - за тях ще пиша в друг постинг.
Колкото до публикациите на Анета Илиева, и аз преди години бях попадал на тях като библиография и се поинтересувах коя ли ще е тази българска изследователка на кръстоносните походи, за която не сме чували тук, а в чужбина явно е известна. Поразрових се и в нета и открих доста заглавия на нейни публикации. Оказа се, ч е тя е била член на SSCLE! Била е специалист по Франкска Морея. И когато развълнуван попитах проф. Гагова как може да се свържем с тази жена, научих от нея тъжната новина, че тя е починала преди време. Била е докторант на проф. И. Божилов и е защитила дисертация за Франкска Морея, специализирала е в Гърция, след което е заминала на Запад и там е продължила сериозно да изследва тази тема като е издала монография (Ilieva, Aneta. Frankish Morea (1205-1262) Socio-cultural Interaction between the Franks and the local population. Athens. 1991.) и редица статии. Но за съжаление е починала твърде млада...Мир на душата й!...
Ето и списък с нейните публикации от сайта на SSCLE:

Aneta Petrova Ilieva (1959-1997)

Iliéva Aneta Petrova, and Mitko Delev, La conscience des croisés et l'altérité chrétienne: Essai typologique sur les conflits pendant la première croisade, in: Autour de la Première Croisade, ed. Michel Balard, Analecta Sorboniensa 14, Proceedings of the Fourth SSCLE Conference (Paris, 1996), 109-118.

~ The enemy to the south: Bulgarian reflections of Byzantium, in: Byzantium: Identity, Image, Influence, ed. K. Fledelius (Copenhagen, 1996)

~ L'image des Lusignans dans l'historiographie chypriote: héros et antihéros, in: Les Lusignans et l'Outre-Mer, Actes du colloque Poitiers-Lusignan, octobre, 1993, ed. J.-P. Arrignon (Poitiers, 1995), 159-162.

~ Byzantine Studies in Bulgaria, in: Bulletin of British Byzantine Studies 21 (1995), 83-87.

~ Francus contra Graecum? Some notes on identity in Cypriot history writing during the thirteenth century, in: Visitors, Immigrants, and Invaders in Cyprus, ed. P.W. Wallace, Institute of Cypriot Studies (University at Albany, 1995), 114-124.

~ Images of towns in Frankish Morea: the evidence of the "Chronicles" of the Morea and of the Tocco, in: Byzantine and Modern Greek Studies, 19 (1995), 94-119.

~ Crusading images in Cypriot history writing, in: Cyprus and the Crusades, Papers given at the International Conference of the same name, 6-9 September, 1994, ed. Nicholas Coureas and Jonathan Riley-Smith, published by the Cyprus Research Centre in collaboration with the SSCLE (Nicosia, 1995), 295-309.

~ The suppression of the Templars in Cyprus according to the Chronicle of Leontios Maghairas, in: The Military Orders, vol. 1: Figthing for the Faith and Caring for the Sick, ed. Malcolm Barber (Aldershot: Ashgate, 1994), 212-219.

~ The Byzantine image of war and peace: the case of the Peloponnese, in: Byzantinische Forschungen, 19 (1993), 182-192.

~ The mountain in the geographical and cultural space of the Peloponnese during the Middle Ages (before the Tourkokratia), in: 3 (1989/90), 11-24.

~ Franks and Greeks: patterns of initial co-existence in Morea and in Cyprus after the Chronicle of the Morea and Leontios Makhairas, in: (Corinth, 9-16 September, 1990), vol. 1 (Athens, 1992), 145-161.

~ Frankish Morea (1205-1261): Socio-cultural Interaction Between the Franks and the Local Population, Historical Monographs 9, Historical Publications St. D. Basilopoulos (Athens, 1991), 309pp.

~ Franks and local population - some observations on the case of the Mani, in: Études balkaniques 4 (1987), 73-79.

~ ( ) [Patras in the first half of the 13th century: some questions concerning historical studies from the last three decades], in: [Spiritual Symposium on the Occasion of the Golden Jubilee of the Ordination of His Holiness the Metropolite of Patras, Nikodemus] (Athens, 1989), 528-544.

~ The phenomenon Leon Sgouros, in: Études balkaniques 3 (1990), 31-51.

В Малта е чудесно . Кръстоносната атмосфера все още витае във въздуха- грандиозните хоспиталиерски цитадели тук са възможно най-впечатляващия пример за военна архитектура от късното средновековие и Ренесанса. Като се разхождаш из Валета пък, все едно се връщаш в 18-тото столетие .

Жалко наистина за Анета Илиева

И аз да добавя един сборник:



Самият Търновград ще разтръби победите (Средновековни поети за България)
изд. "Народна култура", София, 1981 г.

Вътре и стихотворната история на Филип Муске - разбира се извадките са свързани с взаимоотношенията на Лат. империя с България.

От поредицата ИБИ може да се добавят т. 25 (ГИБИ-т.11). В него е историята на Никита Акоминат от Хон, който описва завладяването на Цариград от кръстоносците. Също т. 15 (ГИБИ - там са Акрополит и Ана Комнина.

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=17776
Предполагам, че от MODVS VIVENDI може да ни дадат и повече информация.

Браво за Валансиен и боже на каква цена!

Здравейте,

Имам удоволствието да ви информирам, че наскоро бе издаден българският превод на хрониката на Aнри дьo Вaлaнсиeн
"История на император Анри". Преводът и изданието са осъществени като инициатива на Средновековно общество "MODVS VIVENDI" в рамките на поредицата за средновековни извори "Средновековна Европа" - съвместен проект между Историческия факултет на
СУ "СВ. Климент Охридски" и издателство "Полис".



"История на император Анри" от Aнри дьo Вaлaнсиeн е своеобразно продължение на хрониката на Жофроа дьо Вилардуен "Завладяването на Константинопол". Тя обхваща периода 1208-1209 г. и описва драматичните събития разтърсили Балканския п-ов в този период през перспективата на подвизите на втория владетел на Латинската империя Анри д'Ено, сред които: войната с българския цар Борил, битката при Филипопол, взаимоотношенията на латините с деспот Алексий Слав, междуособната война с ломбардските барони в Солунското кралство и др.
Bрeмeто на импeратор Анри (1206-1216) e пeриодът на стабилизиранe и разцвeт на Латинската импeрия в Константинопол. Heговото управлeниe прeминава в нeпрeкъснати конфликти за отстояванe на кръстоносната власт на Балканитe, а разказът на нeговия биограф Анри дьо Bалансиeн e изпълнeн с интeрeсни и важни подробности както за западно-eвропeйската, така и за балканската и българската срeдновeковна история от началото на ХIII в.
"История на император Анри" от Aнри дьo Вaлaнсиeн е втората книга от поредицата "Средновековна Европа", стартирала с издаването на "Животът на Свет Луи" от Жан дьo Жоанвил. Предстоящите заглавия са "Делата на Танкред" от Раул от Каен и "История на лангобардите" от Павел Дякон.



Хрониката вече може да се намери на книжния пазар:
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=17776
http://www.book.store.bg/p30064/istoria-na-imperator-anri-anri-dio-valansien.html
http://www.mobilis.bg/articles/by_field/456617
http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8+%D0%B4%D1%8C%D0%BE+%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%BD

На 13 април (понеделник) от 17.00 ч. в Историческия факултет на СУ "СВ. Климент Охридски" книгата "История на император Анри" и поредицата "Средновековна Европа" ще бъдат промотирани с програма на Средновековно общество "MODVS VIVENDI", която ще включва демонстрации на реконструкции на костюми, доспехи и въоръжение от XIII в., средновековна европейска фехтовка (Клуб за средновековна европейска фехтовка "MOTVS") и средновековна музика, както и изложба с фотографии от средновековните експериментални лагери на "MODVS VIVENDI". По такъв начин събитието символично ще отбележи и 805-годишнината от завоюването на Константинопол от рицарите на Чертвъртия Кръстоносен поход.
Вход свободен.
Заповядайте!

* Гари Диксън, "Детският кръстоносен поход". С., 2009 (Издателство "Рива")



"Средновековна история, съвременно историческо митотворчество За Детския кръстоносен поход се знае малко или почти нищо. Подробностите са известни единствено на специалистите и на по-запалените любители на средновековната европейска история. Медиевистът Гари Диксън, преподавател в Оксфордския университет, запълва по интригуващ начин тази празнота. Редом с историческия, сиреч научен подход към събитията от далечното XIII столетие той поднася и нароилите се оттогава насетне, та чак до наши дни, легенди, в които границите между реалното и измисленото се размиват, за да се стигне до цялостна митология за "бунта на младите" от 1211-1212 година. История и историческо митотворчество се преплитат, но и разграничават. Особено интересни са паралелите, които авторът внушава, с младежкото недоволство от края на 60-те години на XX век, оставило дълбок отпечатък върху развитието на съвременната цивилизация. ... първият народен кръстоносен поход, първото средновековно младежко движение, първият овчарски кръстоносен поход, едно обхванато от пламенен екстаз шествие, едно търсене на Светия кръст, заразително поклонение в Светите земи, невъоръжен кръстоносен поход на селяни и градски труженици, колективно преселение на безимотни мечтатели, народно изкуство. Такъв е пъстрият и менящ се във времето облик на Детския кръстоносен поход, слабо познат епизод от епохата на Средновековието."

След излизането на "Животът на Свети Луи" от Жан дьо Жоанвил и "История на император Анри" от Aнри дьo Вaлaнсиeн, първите две успешни заглавия от поредицата за западноевропейски исторически извори "Средновековна Европа" на издателство "Полис", на книжния пазар вече се появи и третата книга от поредицата:

* "Делата на Танкред" от Раул от Каен



Това е един завладяващ разказ за епичния Първи кръстоносен поход, представен през норманска перспектива, чийто автор последователно е служил като капелан при норманските кръстоносни предводители Боемонд и Танкред както в Европа, така и в Ориента. Хрониката се отнася до периода 1096-1105 г. и проследява драматичната история на първата кръстоносна експедиция и създаването на Латинския Изток като се фокусира най-вече върху подвизите на двама от най-изявените авантюристи сред лидерите на Първия кръстоносен поход - сицилийските нормански благородници Боемонд от Таренто и неговия племенник Танкред.
„Делата на Танкред" е не просто исторически разказ — това е самата рицарска идеология, съвременната представа за новия епически герой.

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=21997