Откривам темата с няколко щрихи върху това, което ми е известно за лова в периода на Първото българско царство.
В културата на войната както на източните, така и на западните общества в средните векове, се е отделяло особено място и значение на лова като начален стадий и важна част от подготовката на воина. Ловните практики са били изключително съществени и за воинската традиция на степните номади, като тяхната семантика е била натоварена не само с битови, социални и политически функции, но и със сакрални елементи. Редица византийски, западни и български домашни извори свидетелстват за наличието и значимостта на ловните традиции у българите, изключително от периода до края на Първото царство. Още Прокопий Кесарийски в своята “История на войните” представя племената утигури и кутригури като ловци. Глава 44 от “Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“ свидетелства, че българите от езическия период се отдавали на лов в определени периоди на годината (особено през Четиридесетница, т.е. периода на прехода между зимата и пролетта, схващан от архаичното съзнание като момент на възраждане на силите на света). Изглежда, че тази дейност била сред любимите и важни занимания на владетелите от Първата българска държава. Според разказа на Продължителя на Теофан, който почти дословно е предаден по-късно и в летописа на Скилица-Кедрин, “княз Богорис имал голяма страст към лова”, поради което “пожелал да бъдат изобразени [ловни сцени ] в някакъв негов дом, в който често отивал, та и нощта и деня да ги има за наслада на очите” . Западният хронист Регинон свидетелства, че приемникът на княз Борис Владимир-Расате също обичал “да се занимава с лов”. В т.нар. “Народно житие на Св.Йоан Рилски” пък се споменава за ловните дружини на цар Петър, а в хрониката си Йоан Скилица пък разказва, че тъкмо по време на лов Йоан Владислав убил братовчед си цар Гаврил Радомир. Ловните традиции на българите от този период се разкриват и в някои пасажи от житията на Св.Йоаким Осоговски и Св.Прохор Пшински. Най-представителният паметник на старобългарското езическо изкуство - Мадарският конник също разкрива сцена от владетелската ловна практика. Митологични ловни сцени се изобразяват и върху съдовете от златното съкровище от Надь Сент Миклош. Ловната тема се появява и в редица каменни графити от Плиска и Преслав, както и в някои паметници на българското изкуство, намерени по течението на Средна Волга.
Изглежда ловът ще да е имал изключително роля и значение не само като своеобразен спорт и развлечение, но е имал място и във владетелската и воинската идеология на ранно средновековните българи, както от езическия, така и от християнския период....Че чак и до бай Тошово време тази стара българска традиция оцеляла и намерила отражение в славните ловни подвизи на другаря Пенчо Кубадински из ловните поля на Европа, Азия и Африка.

[quote="Caballero de Santiago"]

НЕ само в Първото Българско царство, но и през цялото Средновековие. Метохид съобщава, че като пристигнали по сред нощи в някой си град в дн. Македония, градоначалникът, колкото и късно да било, пратил храна на гостите, сред която "и дивеч за пируване" от което византийската дипломация останала много приятно поласкана.
Анализът на костите показва, че предпочитания дивеч за консумация бил сърна, глигани, зайци, фазани, яребици и мечки. Факт е обаче, че дивечът присъствал само на масата на аристократите.. логично защо... запленени по лова били мюсюлманските управници... една бележка на Йезуитът Роджер Й, Бошкович, попаднал в едно българско село в делтата на река Дунав през 1761г., лично мен ме удиви: „Имах удоволствието да присъствувам на риболова, с който се занимават млади момичета в този ръкав на Дунав. Те влизат в реката цели облечени, като водата им стига до средата на тялото. Казаха ни, че в тази страна това всъщност е занаят на момичетата. Те хванаха много хубави речни раци и доста голямо количество различни видове малки рибки, които ни донесеха живи вкъщи и за които поискаха само няколко пари” .... Дали пък няма по-ранни сведения за участието на девойки в това аристократично занимание (имам предвид лов)?

Риболовът, за разлика от лова, не е аристократично занимание. Единият включва яздене на бърз кон, точна стрелба, целодневно кръстосване на горите, остър поглед и прочие мъжествени занимания, а резултатът от него са величествени кожи, черепи и петдесет-сто кила месо само от един изстрел. Другият включва киснене по гьолове или целодневно кръстосване на крайбрежните води с полупродънена черупка, а резултатът от него е хлъзгава гад, от чиято воня не се отърваваш ден и половина.

В ранното ново време в държавата на османовци, ловът не е запазена марка само на султаните и приближените им, за които се знае и без друго. Стефан Герлах е оставил голяма лакардия за минаването си през Пловдив през 1570-те. След като разгледал черквите решил да се срещне с архиепископа, но не го намерил щото бил отишъл на лов. Видял стаята му цялата украсена с оръжия и говорил с неграмотния му секретар, който не успял да напише името на архиепископа на хартия (ако някой иска да пусне точен цитат от превода на български, нямам книгата на ръка). Що ли тоя архипископ ми напомня за бившия игумен на Роженския манастир - Йоан май се викаше.

Ами на раята е било забранено да носят оръжие... Чуждите пътешественици описват българските гори, пълни с дивеч, но не споменават да са ловували българи в тях...освен някой бракониер като сега

Това за раята и оръжието не го вярвай, без значение, че сме закърмени с тоя лаф!

А, то в историята нищо не е така както изглежда, особено в нашата... явно знаеш нещо по-вече, сподели де, що да поднеса, та да си развържеш езика, задушена яребица в гърне?

Ами дискусията е за Ловът през Първото българско царство. Нас двамата много ни бива за оф-топиците, нека се фокусираме върху така зададената тема. Сигурен съм, че има и други текстове освен споменатите вече от Caballero de Santiago. Предполагам идеята е по това да работим, а раята в осм. империя кучетата я яли.

Промених заглавието на темата на "Ловът през българското средновековие", за да разширим спектъра на дискусията. Така, че чувствайте се поканени да споделяте информация и да дискутирате по проблема в контекста на цялото средновековие.

Поздрави!

[quote="Caballero de Santiago"][quote="KIZIL DELI"]

еееееееееее, много благодаря! Аз така и разбрах темата -че е за цялото средновековие, та и след него, щом стигна до Пенчо Кубадински и тайфа

Та... Вчера както си четох разни неща, ми попадна нещо по темата... Константин Костенечки, описвайки смъртта на княз Стефан Лазаревич, споменава: "Като се вдигна, тръгна за Бялград. Когато стигна в местността, наричана Главица, като обядва, отиде на лов и докато още вършеше лов, взе сокола в ръката си. Като го взе, не го носеше както трябва - той, който до сега правеше и вършеше всичко както трябва и за учудване на всички се накланяше на една или на друга страна - да падне от коня. Взеха го от двете страни и го заведоха до стана.... И тъй не промълви нищо до утринта, когато предаде Богу дух. Почина в 6935 (1427г), 19-и ден на месец юли, ... Когато са го свалили от коня, такъв гръм изведнъж удари града, тъй страшен, какъвто никога не са чували. От тоя час падна тъмнина над цялата страна, та мислеха, че е нощ, и едва при залез слънце малко се проясни..."

В първия момент си казах "егати дивотията - Балканите се тресат от войни, той ми тръгнал на лов", после се замислих върху последвалото описание на смъртта му - като митична и като предсказание за последвалата вековна "тъмнина" (ей сега тук Дилията направо ще ме спука ) .. нещо ме смути в този текст.. оставям го на вас за коментар. ... С което разширявам още по-вече възможностите на темата... и в съседни страни

Не е никак българска миниатюрата, но дава интересна подробност - забележете, че стрелите са с тъпи върхове, за да не увреждат кожата:

Хайде още малко да добавя... Както си ровичках в интернет попаднах на сайта на St. Hubert's rangers - братството на средновековните ловци. Доста интересно, след като се разрових. Лов със средновековни оръжия (копия, лъкове и арбалети) и/или обучени животни (кучета, соколи и ... порчета!) в средновековни дрехи. До колкото можах да разбера са и добре теоретично подготвени, т.е. това си е истинска реконструкция на средновековен лов, а не просто съботно-неделно забавление в странни дрехи.
http://www.sthubertsrangers.org/

Заниманието със средновековен лов е много интересна и явно в последно време модерна тенденция в развитието на средновековния реенактмент. Освен това братство на средновековните ловци на St. Hubert, изглежда че и нашите приятели франсетата от Fief & Chevalerie също са се запалили по темата и реконструират лов на зайци с опитомени порове по източници от XII-XIII в.:

http://www.fiefetchevalerie.com/fief/?2 ... e-furetage